Пролетна ласка
Пролетта ме докосна с дъх на свежа вода,
полудяла по хребет вековен.
Във съня ми нахлу с лъч от горски цветя,
и отвя всички минали спомени...
До сърцето ми тихо остави – трева,
стрък кокиче, очи теменужени.
Твойто име написа със птичи ята
и с повея на вятъра южен…
С разтопения сняг всички болки изтри,
със мъглите – прогони тъгата.
От надеждата стих – свобода се роди.
Добротата целуна Земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
