Пролетта ме докосна с дъх на свежа вода,
полудяла по хребет вековен.
Във съня ми нахлу с лъч от горски цветя,
и отвя всички минали спомени...
До сърцето ми тихо остави – трева,
стрък кокиче, очи теменужени.
Твойто име написа със птичи ята
и с повея на вятъра южен…
С разтопения сняг всички болки изтри,
със мъглите – прогони тъгата.
От надеждата стих – свобода се роди.
Добротата целуна Земята.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
