Пролетта ме докосна с дъх на свежа вода,
полудяла по хребет вековен.
Във съня ми нахлу с лъч от горски цветя,
и отвя всички минали спомени...
До сърцето ми тихо остави – трева,
стрък кокиче, очи теменужени.
Твойто име написа със птичи ята
и с повея на вятъра южен…
С разтопения сняг всички болки изтри,
със мъглите – прогони тъгата.
От надеждата стих – свобода се роди.
Добротата целуна Земята.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
