Пролетна мозайка
Разпръсват пролетна омая
овошките, разцъфнали на двора.
Позакрепихме двата края,
оклюмали от пролетна умора.
Навън ухание се носи
на свежест пролетна, цветя и скара.
На ъгъла нещастник проси –
и днес да може някак да изкара.
Долитат щъркели отново
и търсят родните гнезда в селата.
Там ги посреща само воят
на вятъра, танцуващ сред листата.
Постеля жива е покрила
отъпканата някога пътека.
Животът се е върнал с нова сила,
макар и без – и въпреки човека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Тодорова Всички права запазени
