Пролетна мозайка

Apr 29, 2011, 11:16 PM

Poetry » Other

542 0 2

Разпръсват пролетна омая

овошките, разцъфнали на двора.

Позакрепихме двата края,

оклюмали от пролетна умора.

Навън ухание се носи

на свежест пролетна, цветя и скара.

На ъгъла нещастник проси –

и днес да може някак да изкара.

Долитат щъркели отново

и търсят родните гнезда в селата.

Там ги посреща само воят

на вятъра, танцуващ сред листата.

Постеля жива е покрила

отъпканата някога пътека.

Животът се е върнал с нова сила,

макар и без – и въпреки човека.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2011-04-30T13:16:23+03:00

Тя, реалността, си е тъжна, а стихът е много добър, особено финала!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2011-04-30T08:31:11+03:00

Красиво и тъжно!!!Самата наша реална действителност!Поздравление за стиха, Валя!