Пролетната жалба на една пУитеса
Как се вика муза?
Жално, жално клепам -
все едно медуза
в мозъка ми лепне.
Стихчето ми късо,
римите – стерилни…
Просто ще се скъсам
в напъни родилни!
Трябва да разпитам
другите поети
как при тях се стичат
музите напети.
Стръв каква залагат,
връзват ли ги, що ли,
та се заседяват
без и да ги молят
музи гласовити
с форми най-прекрасни,
бълват даровити
лирики от класа.
А при мене само
бързичко надничат -
сигурно отрано
все при Тототичат.
Може да му пиша
и на мен да прати
някоя излишна
музичка крилата.
Може да е куца
или с дупе тежко,
или да е муза,
дето ражда смешки,
даже да е с краста -
пак ще си я кътам,
само на Пегасчо
да посочи пътя.
Че инат добиче
нещо ми се падна,
от строя строфичен
ъхъ да изпадна.
Ей, затуй разпитвам
муза да намеря,
с нея дано литне
дзверът му със дзвера!
Хай, стига леж!
Не ми се крий,
че то поглеж…
Дий...
Дий, краста, дий!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
