Пролетната жалба на една пУитеса
Как се вика муза?
Жално, жално клепам -
все едно медуза
в мозъка ми лепне.
Стихчето ми късо,
римите – стерилни…
Просто ще се скъсам
в напъни родилни!
Трябва да разпитам
другите поети
как при тях се стичат
музите напети.
Стръв каква залагат,
връзват ли ги, що ли,
та се заседяват
без и да ги молят
музи гласовити
с форми най-прекрасни,
бълват даровити
лирики от класа.
А при мене само
бързичко надничат -
сигурно отрано
все при Тототичат.
Може да му пиша
и на мен да прати
някоя излишна
музичка крилата.
Може да е куца
или с дупе тежко,
или да е муза,
дето ражда смешки,
даже да е с краста -
пак ще си я кътам,
само на Пегасчо
да посочи пътя.
Че инат добиче
нещо ми се падна,
от строя строфичен
ъхъ да изпадна.
Ей, затуй разпитвам
муза да намеря,
с нея дано литне
дзверът му със дзвера!
Хай, стига леж!
Не ми се крий,
че то поглеж…
Дий...
Дий, краста, дий!
© Росица All rights reserved.
