2.03.2018 г., 18:36

Пролетната песен на един чичопей

1.8K 3 8

 

 

Големият синигер е една от най-издръжливите на зимни студове птици.

Само в дни, в които вали сняг, той сякаш изчезва.

Ако в такъв ден чуете песента му, това е сигурен белег, че снегът е спрял.

                                                                        Уикипедия

 

И пролет вън е – и не е –  

с това навъсено небе,

изнервящо и непонятно –

и с дни, повлекли наобратно

към зима ледени мъгли.

По януарски сняг вали,

на преспи трупа се в душата –

но ето, песничка позната

в скрежасалия върбалак

понася се – и няма как

щастливо да не се засмeя:

изпролетихме с чичопея!

Макар настръхнал от студа,

усетил буйната вода

как пролетно леда пробива –

глас къдри, песничка извива,

щастлив, че Баба Марта тук

другари води му от юг.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Силви! Пролетни звуци навън - дочакахме!
    https://www.youtube.com/watch?v=rPqyN1hgewk
  • Чух песента на стиха ти. Много е красива!
  • Благодаря, Меги! Честит национален празник!
  • Ех, че хубаво!
  • Благодаря, Надежда! Чудно нещо е пролетта - уж сняг, мъгли, зимно униние, а в градината се разпели едни птички - как ли разбират, че сме сменили месеца в календара... Честита Баба Марта!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...