19.03.2025 г., 17:23

Пролетни ноти

439 2 4

ПРОЛЕТНИ НОТИ

 

Прохожда плахо пролетта

и с неуверените крачки

червеношийка край плета

да пее тихичко порачи.

 

А въздухът бе пълен с мраз –

дъха ѝ топъл сграбчи здраво.

И птичето с вълшебен глас

до мен се строполи стемглаво.

 

Едва туптящото сърце

надигаше гръдта му крехка.

И в топлите ми две ръце

усетих го, че още трепка.

 

Ще живне ден-два покрай мен –

с храна и топлина дарено.

А после – в някой слънчев ден

ще си отиде непременно.

 

И зная, че в потаен час –

когато пролетта взривява

любовни погреби у нас,

ще екне в мене птича врява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...