Пролетни ноти
ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи.
А въздухът бе пълен с мраз –
дъха ѝ топъл сграбчи здраво.
И птичето с вълшебен глас
до мен се строполи стемглаво.
Едва туптящото сърце
надигаше гръдта му крехка.
И в топлите ми две ръце
усетих го, че още трепка.
Ще живне ден-два покрай мен –
с храна и топлина дарено.
А после – в някой слънчев ден
ще си отиде непременно.
И зная, че в потаен час –
когато пролетта взривява
любовни погреби у нас,
ще екне в мене птича врява.
© Валентина Йотова All rights reserved.
