Пролетно
Баба Марта се разшета
със метлата отзарана.
Във пижама на мечета
пролетта бе още под юргана.
Хърка, слънчице сънува
и не иска да я будят,
но в просъница дочува:
"Ставай! Всички вън се трудят:
И потоци, и пчелички
радват детските очички,
само ти ми мързелуваш -
бягай бързо да лудуваш!"
Пролетта се понадигна,
свъсила сънливо вежди,
Баба Марта й намигна,
но не спря да й нарежда:
"Млякото съм ти сварила,
палачинките са...нямам думи!
Трябват ти, да имаш сила
за Април, за Май и Юни!
Те са твоите момчета,
бутай ги сега да стават,
а пък мойте хюмнета -
виж ги, вече се прозяват.
- Лягайте, че ей - шамари!...
и Ноември се разплака,
а Декември, Януари
малкото си братче чакат.
Февруари - тъй се казва,
вечно влюбен все във нещо,
взе надълго да разказва
за последната си среща...
- Бързо лягай, изтърсаче! -
пасгълча го Мама Марта -
най-мънИчък си, обаче
на уста си жокер-карта!
Пролетта им се усмихна,
цунка ги за лека вечер,
после клонка от върбина
грабна и навън се стече.
Запразнуваха полята,
разчирикаха се птички,
развълнува се реката...
пак посрещаха я всички
като истинска кралица -
тя такава си и беше,
а зад близката горица,
над немирните главици
със притворени, ресници
Мама Марта
приказки за лека нощ четеше
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Митов Всички права запазени
