Пролетно
Баба Марта се разшета
със метлата отзарана.
Във пижама на мечета
пролетта бе още под юргана.
Хърка, слънчице сънува
и не иска да я будят,
но в просъница дочува:
"Ставай! Всички вън се трудят:
И потоци, и пчелички
радват детските очички,
само ти ми мързелуваш -
бягай бързо да лудуваш!"
Пролетта се понадигна,
свъсила сънливо вежди,
Баба Марта й намигна,
но не спря да й нарежда:
"Млякото съм ти сварила,
палачинките са...нямам думи!
Трябват ти, да имаш сила
за Април, за Май и Юни!
Те са твоите момчета,
бутай ги сега да стават,
а пък мойте хюмнета -
виж ги, вече се прозяват.
- Лягайте, че ей - шамари!...
и Ноември се разплака,
а Декември, Януари
малкото си братче чакат.
Февруари - тъй се казва,
вечно влюбен все във нещо,
взе надълго да разказва
за последната си среща...
- Бързо лягай, изтърсаче! -
пасгълча го Мама Марта -
най-мънИчък си, обаче
на уста си жокер-карта!
Пролетта им се усмихна,
цунка ги за лека вечер,
после клонка от върбина
грабна и навън се стече.
Запразнуваха полята,
разчирикаха се птички,
развълнува се реката...
пак посрещаха я всички
като истинска кралица -
тя такава си и беше,
а зад близката горица,
над немирните главици
със притворени, ресници
Мама Марта
приказки за лека нощ четеше
© Илиян Митов All rights reserved.
