22.04.2014 г., 18:20 ч.

Пролетно 

  Поезия » Друга
1108 0 18

В такива дни не са ни нужни думите -

отчаян мост. Спасение. Въже.

Аз вярвам в мълчаливите мъже.

И в нежните криле на пеперудите.

 

Аз вярвам в самотата всеки път,

когато с крясък в мен умират птиците,

а тишината блъска във зениците…

Дори тогава хубав е светът.

 

В такива дни на пролетно мълчание,

безшумно се погаждат сетивата ни.

Пречупват се стрелките на земята -

но аз не искам празно обещание.

 

Дори да спре светът да се върти,

до болка натежал от недоверие,

до кокал нараняван от съмнение…

Аз пак ще вярвам в твоите очи.

 

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??