Пролетно
В такива дни не са ни нужни думите -
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път,
когато с крясък в мен умират птиците,
а тишината блъска във зениците…
Дори тогава хубав е светът.
В такива дни на пролетно мълчание,
безшумно се погаждат сетивата ни.
Пречупват се стрелките на земята -
но аз не искам празно обещание.
Дори да спре светът да се върти,
до болка натежал от недоверие,
до кокал нараняван от съмнение…
Аз пак ще вярвам в твоите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
