31.03.2006 г., 23:45

ПРОЛЕТНО

804 0 1
ПРОЛЕТНО



Вълнообразните треви се зеленеят
помилвани от плахия ветрец,
всред пъстър будоар се хубавеят
на ябълките нежния цветец.

Небран нектара кани ароматно
и в лудост забръмчава цял рояк,
прииждат лястовиците обратно
със полъха донасящ топъл юг.

И пролетната цветна еднократност
вещае някак земна доброта,
изпраща слънце щедра благодатност
възкръсвайки от ведри небеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...