Mar 31, 2006, 11:45 PM

ПРОЛЕТНО

  Poetry
803 0 1
ПРОЛЕТНО



Вълнообразните треви се зеленеят
помилвани от плахия ветрец,
всред пъстър будоар се хубавеят
на ябълките нежния цветец.

Небран нектара кани ароматно
и в лудост забръмчава цял рояк,
прииждат лястовиците обратно
със полъха донасящ топъл юг.

И пролетната цветна еднократност
вещае някак земна доброта,
изпраща слънце щедра благодатност
възкръсвайки от ведри небеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...