yotovava (Валентина Йотова)
2532 21352
23.09.2014 г., 18:10 ч.

Пролетно стихотворение 

  Поезия » Философска
784 0 11

ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ

 

Разбудена след пролетния дъжд,

гората е готова да зачене.

Отекват в здрача стъпките на мъж

и раменете му за прошка стенат.

 

Зелената ù роба от озон

ще го наметне или приласкае.

И липов чай, и мирис на сено

от пазвите ù дълго ще ухаят.

 

А мракът – морен, и подвил нозе,

на любовта им ще се наслаждава,

тъй както припка мартенско козле

след майка си във тучната морава.

 

И после бръмбари, пиянски хор

жужащ, загубил вярната посока,

във шумата под някой тъмен бор

предсънно в тишината ще се хока.

 

Такава е гората пролетес

и гложди като червей дробовете,

навярно сбъркал точния адрес.

Ала – да спи! –

сега я оставете.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??