Пролетно стихотворение
ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Разбудена след пролетния дъжд,
гората е готова да зачене.
Отекват в здрача стъпките на мъж
и раменете му за прошка стенат.
Зелената ù роба от озон
ще го наметне или приласкае.
И липов чай, и мирис на сено
от пазвите ù дълго ще ухаят.
А мракът – морен, и подвил нозе,
на любовта им ще се наслаждава,
тъй както припка мартенско козле
след майка си във тучната морава.
И после бръмбари, пиянски хор
жужащ, загубил вярната посока,
във шумата под някой тъмен бор
предсънно в тишината ще се хока.
Такава е гората пролетес
и гложди като червей дробовете,
навярно сбъркал точния адрес.
Ала – да спи! –
сега я оставете.
© Валентина Йотова All rights reserved.
