Пролетно утро
Събужда ме мама с мляко горещо
и във просъница чувам на двора -
врабец и синигер спорят за нещо,
а сврачка им дава акъл от стобора.
Тичам навън с палачинка в ръката.
Дворът е мокър, но и нов, възроден.
След дъждовната нощ май че зората
е разбудила всички... миг преди мен.
Пъстри иглики...преляла купчина,
край тях теменуги с очички умити.
Дивни камбанки отворил жасмина.
Перуника запърхала, сякаш ще литне.
Неуморният паяк из люляка шета
и новата мрежа търпеливо плете.
Мравешка чета с безбройни крачета
е хукнала някъде (тя си знае къде).
Охлювче бавно с къщурка въз рамо
път си прокарва в тревата зелена.
И аз съм готов...Два залъка само...
Мокрото утро ще тича след мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина калина Всички права запазени
