Пролетно влюбени
изрече задъхано.
И светът завъртя се
смутен.
- Имам нужда от теб, от дъха,
от сърцето ти,
от смеха -
все за мен отреден.
- С теб се чувствам така,
сякаш съм цялостен!
И камбана за миг
прозвъня.
- Аз съм твоята Анима!
Ти пък моят си Анимус! -
тя прошепна...
и всичко замря.
А навън денят се
усмихваше слънчево
и поклащаше клонки
във такт.
Чичопеят игриво
подсвиркваше влюбено
песен звънка.
Да! Пролет е пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени