17.06.2017 г., 0:31 ч.

Пролетното събуждане на Мечо 

  Поезия » За деца
709 0 5

Зимата изкара Мечо

във бърлогата си скрита,

Метнал пухено елече,

сън сънува – медената пита.

 

Днес, обаче, сутринта

го събуди песен птича.

Дрозд наблизо ли запя

или кукна кукувиче?

 

Скокна Мечо начаса

и на входа се изправи.

" Ха! Дошла е пролетта!

Значи скоро в тез дъбрави

 

сливки сладко ще жълтеят.

Из поляни разцъфтели

ягодките ще се смеят

в хор с малинките узрели

 

А пчеличките прекрасни

ще събират мед тъдява...

Стига, Мечо! Размечта се.

Има време до тогава...

 

Трябва да си хапна нещо –

тлъстичко и на богато,

че след зимата зловеща,

моят глад зове разплата".

 

Мечо грабна си торбата,

спомнил си една колиба

(там, под бряста до реката)

и подмоли, пълни с риба.

 

Старите такъми спретна,

въдиците зареди

и до към обяд омете

всичко, дето налови.

 

И полегна на чардака –

сит, доволен... птички пеят...

"Вече мога да дочакам

благинките да узреят."

 

 

 

 

 

 

 

© Калина калина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??