Пролетното събуждане на Мечо
Зимата изкара Мечо
във бърлогата си скрита,
Метнал пухено елече,
сън сънува – медената пита.
Днес, обаче, сутринта
го събуди песен птича.
Дрозд наблизо ли запя
или кукна кукувиче?
Скокна Мечо начаса
и на входа се изправи.
" Ха! Дошла е пролетта!
Значи скоро в тез дъбрави
сливки сладко ще жълтеят.
Из поляни разцъфтели
ягодките ще се смеят
в хор с малинките узрели
А пчеличките прекрасни
ще събират мед тъдява...
Стига, Мечо! Размечта се.
Има време до тогава...
Трябва да си хапна нещо –
тлъстичко и на богато,
че след зимата зловеща,
моят глад зове разплата".
Мечо грабна си торбата,
спомнил си една колиба
(там, под бряста до реката)
и подмоли, пълни с риба.
Старите такъми спретна,
въдиците зареди
и до към обяд омете
всичко, дето налови.
И полегна на чардака –
сит, доволен... птички пеят...
"Вече мога да дочакам
благинките да узреят."
© Калина калина All rights reserved.
