2.03.2008 г., 22:57

Пролетта е чудо...

1.3K 0 2
 

Пролетта е чудо

във двуличния ни свят.

Ето, зрънцето в земята,

мъртво сякаш е,

а от топлина любвеобвилна

се събужда днес

със спомена за утро.

Пролетта е чудо!

Всяко семе дава своя плод.

Нейде притаено във пръстта,

чакало е таен знак

и покълнало само във мрака,

но с вяра расте устремено

нагоре,

за да избухне

пълнокръвно зелено

под слънцето...

Как пустата ливада,

погалена от пролетни лъчи,

се пренасели

с бели маргаритки?

Как голите клони - апатични довчера,

се натруфиха с ефирен цвят?

Сякаш перест облак ги покри...

Чудно как мъртвата земя

възкръсва за новия живот?!

Напъпилата пролет

обещава чистота и полет

във лазурна синева.

Искрящо зелено

е даже морето и в парка,

огласян от птичите трели

и от смях на безгрижни деца.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Сергеевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...