Пролетта е чудо...
Пролетта е чудо
във двуличния ни свят.
Ето, зрънцето в земята,
мъртво сякаш е,
а от топлина любвеобвилна
се събужда днес
със спомена за утро.
Пролетта е чудо!
Всяко семе дава своя плод.
Нейде притаено във пръстта,
чакало е таен знак
и покълнало само във мрака,
но с вяра расте устремено
нагоре,
за да избухне
пълнокръвно зелено
под слънцето...
Как пустата ливада,
погалена от пролетни лъчи,
се пренасели
с бели маргаритки?
Как голите клони - апатични довчера,
се натруфиха с ефирен цвят?
Сякаш перест облак ги покри...
Чудно как мъртвата земя
възкръсва за новия живот?!
Напъпилата пролет
обещава чистота и полет
във лазурна синева.
Искрящо зелено
е даже морето и в парка,
огласян от птичите трели
и от смях на безгрижни деца.
© Александра Сергеевна All rights reserved.
