13.03.2025 г., 17:19

Пролетта в света нахлува

570 0 13

Южнякът нетърпеливо отметна

на Слънчо юрганчето сиво

и тихо на ухо му прошепна:

„Пролетта е вече наблизо!

Ставай, сънливко, задачи

имаме с теб неотложни.

Всички по земята очакват

ти Пролетта да проводиш.“

Зъбките изми и очите…

Блесна Слънчо в синевата.

Среса с гребенче лъчите

и помилва с тях цветята.

Иглики и млада коприва

пробиха ланската шума.

а Ежко - топка бодлива,

си мисли, че още сънува.

С целувка докосна нослето

и събуди двете сърнички.

Петолиние с лъчи направи

на всички пойни птички.

Засмя се и погъделичка

Зайо и му дръпна мустака,

а после - голата петичка

на Мечовата боса лапа.

Танцува Слънцето с южняка!

Танцуват мравки и пчели!

А пролетният химн оглася

простора светъл и сребрист!

Двойка щъркели в небето

под цветната дъга танцуват.

В бяло, розово, зелено

Пролетта в света нахлува!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...