6.06.2011 г., 0:13

Промени

1.2K 0 2

 Промени


 Какво, по дяволите, става с мен,
защо съм аз така студен,
отвътре заледен с дух сломен.
И все повече съм озлобен.

"Падам, ставам и пак продължавам." -
лесно ви е на вас да го кажете,
 а ако не мога, дали ще ми покажете.
Или пак от мен ще се откажете.


Дали ще успея аз да стана,
трябва напред да продължа.
 Въпросът е дали ще издържа
 на ударите, които така и не престанаха.


 Изчезвам, няма да ме видите,
 не ми пука - дори да се обидите.
 Как ще се оправя с моите проблеми?
 Как - като стават все по големи ?


 Сигурно се чудите защо така се случи,
какво грешно се получи.
Къде сгреших и какво мога да направя,
ще мога ли да се поправя.


Едва ли ще ме разберете,
така че с това се примирете.
Каквото става и ще стане,
вътре в мен скрито ще остане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...