17.12.2007 г., 14:58

Промяна

1.2K 0 3

- Добър ден! - си казвам. 

- Добър да бъде! - за ответ.

Щастлива съм сега, и завинаги ще е така.

Единствена причина - това е любовта.

Стига толкова сълзи, проляти не веднъж.

От днес животът е красив.

И мисли мрачни нямат място в мен.

Тъжната, изтъркана душа си отлетя

и сега на нейно място застана само красота

и щастие, обсипващо ме цяла.

Дано да бъде винаги така,

не бих понесла повече тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...