Море, звезди, любов,
тъга и радост в сърцето.
Един пропуснат миг
и после сълзи в очите.
Когато съм сама,
споменът ме връща.
Пак на онзи бряг,
оазис от мечти.
Дойде при мен
и после си отиде.
Кат шепот на вълни
и споменът боли.
С лъжи изпълнен е светът
и твоята любов лъжа е.
А думите така болят,
отлитат надалече.
В кораба остана ти,
в кораб на мечтите.
Морето те отнесе с вик,
с вика на вълните.
© Мария Герасова Всички права запазени