Пропуснат валс
Понякога мечтаех си за теб,
понякога танцувахме насън
и зимата стопяваше се в пещ,
а топлото ръмеше в потен дъжд.
Понякога не идваше на среща -
кой вярва вече във химери?...
Понякога прихлупен под каскета
наливаше си двойно бренди.
И тихо ме претегляше библейски,
присвил очи от мъжката си похот.
Понякога оставаше почтен,
понякога не бе пристоен.
И връщам се в онази нощ, когато
по женски свойта слабост не признах.
Защо не ме покани, аз те чаках
и късах маргаритката със страх:
"Обича ме, не ме обича" - питах,
а цветето в ръцете ми умря.
Защо, защо след тебе не изтичах?
Ех, Господи, създал си ме жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Следва танго за всички влюбени 
