Пропуснат валс
Понякога мечтаех си за теб,
понякога танцувахме насън
и зимата стопяваше се в пещ,
а топлото ръмеше в потен дъжд.
Понякога не идваше на среща -
кой вярва вече във химери?...
Понякога прихлупен под каскета
наливаше си двойно бренди.
И тихо ме претегляше библейски,
присвил очи от мъжката си похот.
Понякога оставаше почтен,
понякога не бе пристоен.
И връщам се в онази нощ, когато
по женски свойта слабост не признах.
Защо не ме покани, аз те чаках
и късах маргаритката със страх:
"Обича ме, не ме обича" - питах,
а цветето в ръцете ми умря.
Защо, защо след тебе не изтичах?
Ех, Господи, създал си ме жена...
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Гени, валсът е пропуснат, но забавата продължава
Следва танго за всички влюбени
Сега сериозно, много хубав стих! При теб е по женски уютно, поне аз така го усещам... -
Няма да споря, Вал, ти по разбираш от жени.
-
Благодаря за коментара, Ири! Малко е демоде жената да е женствена, но това е моят свят, реален или не.
-
Четеше ми се нещо такова. И, когато ме нападнат тези състояния, чета нещо твое, казвам си.
Най-женственото присъствие си тук, Гени. Дадено ти е🥀 -
Благодаря ти, Зигфрид!
-
Разкошен стих, Геновева! И аз отново съм без думи пред таланта ти! Браво! 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
Поздравления, Геновева!