И аз като луната,
Крия си душата.
Но един ден ти,
Единствено и само ти,
Направи разрез в тъмнината,
И проправи път на светлината.
Как да поправя този дефект,
Като в този свят сега ще стана изследователски обект?
Вече се приема за болест,
Да обичаш, да имаш горест.
© К. И. Александрова Всички права запазени