Светът се е нагледал на съдби.
Отдавна всичко много му е ясно.
Не пита никой - колко го боли.
Понякога дали му е прекрасно?
Историята днес е обичайна.
В душите ни расте от памтивека.
Любовите са знайни и незнайни,
и вечно недоволен е човекът.
А аз съм благодарен за урока,
че болката не спря да ме изпитва.
Поемех ли във грешната посока
ме удряше да клекна за молитва.
И всеки път, когато съм изплаквал
сълзите си през яд и от обида,
мен Господ ми е давал своя знак,
че някъде си ти и, че те има...
Признавам си - обичам този свят!
Та как ли бих те срещнал в някой друг?
Отричах свойта вяра на инат,
и исках да повярвам, че съм луд!
Но нося те в Библейското си име,
в което дреме дар на свят Пророк.
Събудих го преди да си замина
и лично те предрекох. Доживот!
©тихопат.
Данаил Антонов
29.08.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени