Светът се е нагледал на съдби. 
Отдавна всичко много му е ясно.
Не пита никой - колко го боли. 
Понякога дали му е прекрасно? 
Историята днес е обичайна. 
В душите ни расте от памтивека. 
Любовите са знайни и незнайни, 
и вечно недоволен е човекът. 
А аз съм благодарен за урока, 
че болката не спря да ме изпитва. 
Поемех ли във грешната посока  
ме удряше да клекна за молитва. 
И всеки път, когато съм изплаквал 
сълзите си през яд и от обида, 
мен Господ ми е давал своя знак, 
че някъде си ти и, че те има... 
Признавам си - обичам този свят!
Та как ли бих те срещнал в някой друг? 
Отричах свойта вяра на инат, 
и исках да повярвам, че съм луд! 
Но нося те в Библейското си име, 
в което дреме дар на свят Пророк. 
Събудих го преди да си замина 
и лично те предрекох. Доживот! 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
29.08.2023