Прошка
Прощаваш ли ми всичките обиди
и за това, че още съм дете.
Прощаваш ли ми? Знам, че нямаш сили,
но знам, че още си човек.
Понякога се губя в световете -
във моя, в твоя търся "нас",
от приказките скачам във кошмарите,
за да се боря със страха.
Със моя, с твоя и със хората,
със злобата, с безверието, с пошлостта.
Едвам намирам сламка да се хвана
и с нея построявам свят.
Повярвай ми, най-трудно е да те обичам.
най-трудно е да вярвам... и боли,
и срещу всяка моя чиста мисъл
сто вещици крещят: "Грешиш!"
Едни очи ме вдигат в небесата
и същите ме хвърлят във калта.
Със теб понякога съм в рая,
със теб разбрах какво е ад.
Не бих го заменила за градини,
отрупани със златни цветове,
макар понякога да нямам сили -
не бих те разменила за небе.
Аз знам, че нямам много място,
че трябва само да мълча,
че нямам право да обичам,
че няма смисъл да крещя.
Прощаваш ли ми дързостта, детинството,
капризите, сълзите, прекалеността...
сюжетите, сценариите и филмите,
страхът и смелостта.
Прости ми времето, когато съм ти скучна,
и времето, когато съм жена...
Но, ако някога при мен по милост спреш се -
бих предпочела да умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ния Никол Всички права запазени
