Как си прощаваме хората,
късаме само билети
от авантюристични сърца,
после си правим конфети
и гърмим, за да видим цвета.
Ядосани тъжим и обичаме,
чакаме влак, но без гари,
празни пликове без писма.
Разгаряме страсти, пожари...
След тях само пепел - тъга.
Как си прощаваме хората,
подвластни на една суета...
Проблясва все пак и надежда
за билет от топлата гара -
под название: „прошка в плика"...
© Мир Всички права запазени
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=68756