Mar 29, 2008, 7:59 PM

Прошка в плика

  Poetry » Other
1.2K 0 8
 

Как си прощаваме хората,

късаме само билети

от авантюристични сърца,

после си правим конфети

и гърмим, за да видим цвета.

 

Ядосани тъжим и обичаме,

чакаме влак, но без гари,

празни пликове без писма.

Разгаряме страсти, пожари...

След тях само пепел - тъга.

 

Как си прощаваме хората,

подвластни на една суета...

Проблясва все пак и надежда

за билет от топлата гара -

под название: „прошка в плика"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...