11.05.2025 г., 9:08

Прощални рими

316 3 3

ПРОЩАЛНИ РИМИ

 

... навярно аз съм австралопитек, дошъл на този свят от други ери,
и тати – със моливче "Б-2" мек, записал е в кръщелното "Валерий",
а мама върху топлата си гръд е гушнала телцето ми – да сукна,
със нейното млекце за кой ли път изписвам тихо главната си буква,
и – ето ме сега – два века жив! – а трети ще дочакам ли? – не зная,

 

в несръчен стих, написан с тих курсив, ще се преселя някой ден във Рая,
живях в несгоди, в луднали мечти, в несбъднати химери и илюзии –
ако такъв живот ви сполети, дано един ден да ви се изхлузи!
Моливчето на тати – "Б-2" мек, натискам си в писателската ниша.
Един забравен австралопитек – прощалните си римички ви пиша.

 

10 май 2025 г. 
гр. Варна, 19, 30 ч. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих и все пак предпочитам още дълго време да се радвам на римичките ти!
  • Пишеш ни красивата си бисерна поезия, от която имаме нужда, за да оцелеем в това грубо бездуховно време.
  • Рано е да се прощаваш, Валюше, още много рими трябва да ни дариш.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...