May 11, 2025, 9:08 AM

Прощални рими

  Poetry
324 3 3

ПРОЩАЛНИ РИМИ

 

... навярно аз съм австралопитек, дошъл на този свят от други ери,
и тати – със моливче "Б-2" мек, записал е в кръщелното "Валерий",
а мама върху топлата си гръд е гушнала телцето ми – да сукна,
със нейното млекце за кой ли път изписвам тихо главната си буква,
и – ето ме сега – два века жив! – а трети ще дочакам ли? – не зная,

 

в несръчен стих, написан с тих курсив, ще се преселя някой ден във Рая,
живях в несгоди, в луднали мечти, в несбъднати химери и илюзии –
ако такъв живот ви сполети, дано един ден да ви се изхлузи!
Моливчето на тати – "Б-2" мек, натискам си в писателската ниша.
Един забравен австралопитек – прощалните си римички ви пиша.

 

10 май 2025 г. 
гр. Варна, 19, 30 ч. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих и все пак предпочитам още дълго време да се радвам на римичките ти!
  • Пишеш ни красивата си бисерна поезия, от която имаме нужда, за да оцелеем в това грубо бездуховно време.
  • Рано е да се прощаваш, Валюше, още много рими трябва да ни дариш.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...