May 11, 2025, 9:08 AM

Прощални рими

  Poetry
318 3 3

ПРОЩАЛНИ РИМИ

 

... навярно аз съм австралопитек, дошъл на този свят от други ери,
и тати – със моливче "Б-2" мек, записал е в кръщелното "Валерий",
а мама върху топлата си гръд е гушнала телцето ми – да сукна,
със нейното млекце за кой ли път изписвам тихо главната си буква,
и – ето ме сега – два века жив! – а трети ще дочакам ли? – не зная,

 

в несръчен стих, написан с тих курсив, ще се преселя някой ден във Рая,
живях в несгоди, в луднали мечти, в несбъднати химери и илюзии –
ако такъв живот ви сполети, дано един ден да ви се изхлузи!
Моливчето на тати – "Б-2" мек, натискам си в писателската ниша.
Един забравен австралопитек – прощалните си римички ви пиша.

 

10 май 2025 г. 
гр. Варна, 19, 30 ч. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих и все пак предпочитам още дълго време да се радвам на римичките ти!
  • Пишеш ни красивата си бисерна поезия, от която имаме нужда, за да оцелеем в това грубо бездуховно време.
  • Рано е да се прощаваш, Валюше, още много рими трябва да ни дариш.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...