10.01.2007 г., 13:01

Прощално

1.2K 0 5

И вече сили няма

кръвта от раните тече.

Тъмнина обля моето сърце.

 

И живот в мен не остана

душата ми празна остана

до мен е няма тя…

сърцето ми спря

 

Студ усещам аз,

смъртта зове моето сърце,

студ сковава вените сега ,

бавно спира сърцето.

 

И ето отивам си аз,

живота ми спира сега

мраз скова душата ми,

сърцето ми спря.

 

Прости ми,

с него отива си любовта

студа тялото ми покори

и всичко около мен се смрази,

живях чувствах сега си отивам аз,

прости отивам си аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • невероятно е!!!!
  • Много е хубаво!
    Поздрав!
  • Хубаво е като замисъл.
    (имаш поща)

    Поздрав и усмивка.
  • От вчера съм те засъветвала, защото си по-малък от сина ми /както ти казах/. "виш кои" се пише така: "виж кой" - две думи, две грешки. Не мога да ви разбера вас младежите - не искате да се научите, или си имате свой правопис напук на всичко. Хайде да те открехна по въпроса. Аз също понякога се двоумя как се пише дадена дума, но в ИНТЕРНЕТ и тези неща могат да се проверят. Не съм злобна, както ти би ми казал, давам ти майчински съвет, какъвто бих дала и на сина си. Бъди здрав!
  • Хубаво Е!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...