23.04.2015 г., 18:35

Прощално

576 0 1

Къде си ти, приятелю, сега?

Ден след ден;

стоеше все до мен,

сега те няма вече

и животът ми е променен.

Миг след миг;

чуй, часовникът брои

и със солени сълзи

се пълнят моите очи.

Как да си взема

сбогом със тебе

писма не достигат;

там където днес си ти!

Чакай ме, приятелю,

един ден пак ще сме заедно;

в друго време; в друг свят

ще видим този кръговрат.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кунка Грохлева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....