Прощално
Като мъничко дете то теб вървях и вярвах,
че слънчеви пред мен ще бъда всички дни,
но слънце не - а облаци на мене се събраха,
задуха, заваля и вляво в мен започна да боли.
Но много бури кротко в себе си съм преживял
и този дъжд сърцето ми не може да пречупи,
огорчен от теб ще си отида сам, щом липсва онова,
което значи всичко, но не може да се купи.
Пораснах точно с тези малки неуспехи,
макар да те обичам и жадувам все едно момче,
а цялата възможна обич исках да раздавам,
на тебе, мила, и на твоето дете!
18.06.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриан Иванов Всички права запазени
