HellMad (Адриан Иванов)
48 334
29.07.2009 г., 12:24 ч.

Прощално 

  Поезия » Любовна
782 0 2

Като мъничко дете то теб вървях и вярвах,
че слънчеви пред мен ще бъда всички дни,
но слънце не - а облаци на мене се събраха,
задуха, заваля и вляво в мен започна да боли.

Но много бури кротко в себе си съм преживял
и този дъжд сърцето ми не може да пречупи,
огорчен от теб ще си отида сам, щом липсва онова,
което значи всичко, но не може да се купи.

Пораснах точно с тези малки неуспехи,
макар да те обичам и жадувам все едно момче,
а цялата възможна обич исках да раздавам,
на тебе, мила, и на твоето дете!

18.06.2009

© Адриан Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??