HellMad (Адриан Иванов)
48 334
Jul 29, 2009, 12:24 PM

Прощално 

  Poetry » Love
816 0 2

Като мъничко дете то теб вървях и вярвах,
че слънчеви пред мен ще бъда всички дни,
но слънце не - а облаци на мене се събраха,
задуха, заваля и вляво в мен започна да боли.

Но много бури кротко в себе си съм преживял
и този дъжд сърцето ми не може да пречупи,
огорчен от теб ще си отида сам, щом липсва онова,
което значи всичко, но не може да се купи.

Пораснах точно с тези малки неуспехи,
макар да те обичам и жадувам все едно момче,
а цялата възможна обич исках да раздавам,
на тебе, мила, и на твоето дете!

18.06.2009

© Адриан Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??