21.06.2017 г., 19:59 ч.
Прощално
Късно вечер пред вратата ще застана.
Плахо ще докосна познатите стени.
С надежда, любими, тебе ще потърся
като призрак райските врати.
Нежно устните ти ще целуна,
ще погаля спящото лице,
с червена роза тялото ти ще докосна
и ще изчезна като сняг в летен ден.
Плахо ще докосна познатите стени.
С надежда, любими, тебе ще потърся
като призрак райските врати.
Нежно устните ти ще целуна,
ще погаля спящото лице,
с червена роза тялото ти ще докосна
и ще изчезна като сняг в летен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Дочка Георгиева Всички права запазени
Предложения
-
-
Подмини ме, Любов, подмини, нелюбовно от тебе се пазя, че през всичките минали дни, всяка ласка стер...
-
Ако си гълъб със пречупени крила, ще бъде ли мечтата ти различна – от порива да си Жар-птица в пепел...
-
В селската ни кръчма кмета тайно свика селсъвета – три дни ядоха и пиха, а накрая тъй решиха: Ще при...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
