21.06.2017 г., 19:59 ч.

Прощално 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
1050 0 0
Късно вечер пред вратата ще застана.
Плахо ще докосна познатите стени.
С надежда, любими, тебе ще потърся
като призрак райските врати.
Нежно устните ти ще целуна,
ще погаля спящото лице,
с червена роза тялото ти ще докосна
и ще изчезна като сняг в летен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
  • Да ходя по ръба е мой патент. На ляво – страст, на дясно – зла омраза. Във някакъв трънлив експериме...
  • И за какво да бързам все натам? То, времето, ми стига до излишък - премерено до вдишване, ......

Още произведения »