21.06.2017 г., 19:59 ч.
Прощално
Късно вечер пред вратата ще застана.
Плахо ще докосна познатите стени.
С надежда, любими, тебе ще потърся
като призрак райските врати.
Нежно устните ти ще целуна,
ще погаля спящото лице,
с червена роза тялото ти ще докосна
и ще изчезна като сняг в летен ден.
Плахо ще докосна познатите стени.
С надежда, любими, тебе ще потърся
като призрак райските врати.
Нежно устните ти ще целуна,
ще погаля спящото лице,
с червена роза тялото ти ще докосна
и ще изчезна като сняг в летен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Дочка Георгиева Всички права запазени
Предложения
-
-
Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
-
Да ходя по ръба е мой патент. На ляво – страст, на дясно – зла омраза. Във някакъв трънлив експериме...
-
И за какво да бързам все натам? То, времето, ми стига до излишък - премерено до вдишване, ......
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
