Прощално - на wind2008/ Владимир Хаджидимитров
В памет на моя чичо, Владимир Хаджидимитров. Обичаме те...
Мъка страшна сърцата наши гори,
защото те няма, къде отиде ти...?
Сълзи горещи по лица горестни,
дланите свити в юмруци болезнени.
Но в този за всички ни тъй страшен час,
спомен светъл и ярък долита до нас.
Припомня ни за какво не бива да плачем,
какво сме имали, какво в нас ще остане.
Не ще те забравя ни аз, ни кой да е,
дори и сега правиш тъгата ми сладка...
Защото аз знам, че щастлив винаги си бил,
щастливи и нас правеше с усмивката си блага.
Мъчно ще ни бъде, зная, но ще те помним,
обещавам,
само със добро, и с възхищение, и с обич.
Не бой се, нивга няма ний да те забравим.
Че и възможно ли е? Иначе не можем...
Ангел небесен към Рая те води сега,
градина зелена и слънчева те чака.
Гдето под натежали ябълкови снаги
стихове сладки безспир ще редиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Кожухарова Всички права запазени
