Jul 19, 2009, 2:36 PM

Прощално - на wind2008/ Владимир Хаджидимитров 

  Poetry » Other
986 0 17

В памет на моя чичо, Владимир Хаджидимитров. Обичаме те...

 

Мъка страшна сърцата наши гори,

защото те няма, къде отиде ти...?

Сълзи горещи по лица горестни,

дланите свити в юмруци болезнени.


Но в този за всички ни тъй страшен час,

спомен светъл и ярък долита до нас.

Припомня ни за какво не бива да плачем,

какво сме имали, какво в нас ще остане.


Не ще те забравя ни аз, ни кой да е,

дори и сега правиш тъгата ми сладка...

Защото аз знам, че щастлив винаги си бил,

щастливи и нас правеше с усмивката си блага.


Мъчно ще ни бъде, зная, но ще те помним,

обещавам,

само със добро, и с възхищение, и с обич.

Не бой се, нивга няма ний да те забравим.

Че и възможно ли е? Иначе не можем...


Ангел небесен към Рая те води сега,

градина зелена и слънчева те чака.

Гдето под натежали ябълкови снаги 

стихове сладки безспир ще редиш...

 

 

 

© Габи Кожухарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??