Прощавай, есен!
Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?!
Навих ти гривна с крайчето на ден.
Вземи!
Изкърпих и мантото старо
с игли от слама. После, с нишки лен
бродирах му глухарче на хастара.
За теб е!
За из път – парче рачел.
По бабина рецепта, казват, правен.
Прощавай...
eто ти и клонка хмел
да спиш спокойно в зимната дъбрава.
Сънувай как Земята се върти,
но този път не е безсрамно гола,
на пръсти – тя умее – на пети́
с тревичките по буците набола.
Сънувай сладост натежала в нас,
годините – като зрънцата в на́ра.
... Как от септември влизам в първи клас
и зяпам облак вместо светофара.
И сняг топиха пролетите в мен!
По-после... и летата пиха сила.
Сега дъждът е тъжен и студен,
но винаги била си с мене мила.
Изтръсках най-последните трохи,
врабче да клъвне, нота да наче́не.
... Изстиващ свят и толкова раним.
Прощавай!
Чаят ми не е лечебен.
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Наде!
-
Разкошно е, Красе!
-
Ще избродирам. Вили
Благодаря за топлия коментар. Дени, Валя, Милена- време е, зимата вече потропва, благодаря ви. -
Красиво, любящо и оригинално!
-
Краси, прекрасен стих! Толкова е образно! Видях всяка картина, хапнах от рачела, завъртях се на пета 😀, поисках да изляза до кръстовището и да погледна облачето, усетих ароматите и тъгата ти и малко повече...
Ще избродираш ли и на мен глухарче, да се стоплим... -
Ей, че хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
