Прощавай, есен!
Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?!
Навих ти гривна с крайчето на ден.
Вземи!
Изкърпих и мантото старо
с игли от слама. После, с нишки лен
бродирах му глухарче на хастара.
За теб е!
За из път – парче рачел.
По бабина рецепта, казват, правен.
Прощавай...
eто ти и клонка хмел
да спиш спокойно в зимната дъбрава.
Сънувай как Земята се върти,
но този път не е безсрамно гола,
на пръсти – тя умее – на пети́
с тревичките по буците набола.
Сънувай сладост натежала в нас,
годините – като зрънцата в на́ра.
... Как от септември влизам в първи клас
и зяпам облак вместо светофара.
И сняг топиха пролетите в мен!
По-после... и летата пиха сила.
Сега дъждът е тъжен и студен,
но винаги била си с мене мила.
Изтръсках най-последните трохи,
врабче да клъвне, нота да наче́не.
... Изстиващ свят и толкова раним.
Прощавай!
Чаят ми не е лечебен.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Благодаря за топлия коментар. Дени, Валя, Милена- време е, зимата вече потропва, благодаря ви.
