20.07.2015 г., 18:49

Прощавам

569 0 0

Прощавам на други,

прощавам на теб,

прошка се дава

дори и на мен.

 

За някой съм мила,

за някой пък зла,

но всеки си има

своя съдба.

 

Аз ще остана 

с душа и добра,

но за тебе не зная

сън ли бе това.

 

Проклинах живота,

проклинах и мен

и ето че стигнах

в един свят студен.

 

Улици бродих

и скитах навън,

но днеска разбирам,

че било е сън.

 

21.04.2015 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кармен николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...