24.05.2015 г., 10:45

Прощавам ти

935 0 5

"Прошката - това е ароматът,
който цветето изпуска,когато го смачкаш..."

 

Прощавам ти и грубостта,
и неразбирането...
И отблъснатата си протегната ръка
за помощ - не да получа,
а за да дам. Прощавам ти.
И ако си усетил аромата
на цвете, стъпкано в калта,
то значи си разбрал,
че е откъснато в душата ми,
за тебе.
За нищичко не съжалявам.
Когато част от нас умре
и в миналото я заровим,
тя трябва да остане там наистина,
завинаги погребана.

 

Защото... животът продължава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Радовенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Анастасия! Хубава и творческа седмица!
  • Младене, благодаря за коментара,поздрава, песента! Да, шоуто трябва да продължи!
    Ирен, скъпа,изненада ме! Много приятно!
    Васе, благодаря за добрата дума!
    Прегръщам ви и честит празник, макар и със закъснение!
    Спорна нова седмица!
  • Дай прошка и продължи напред! Харесах!
  • За прошката е нужна много сила!
    Честит празник!
  • Напомни ми една знаменита песен на Едит Пиаф, Ваня!
    Прави сте и двете - за нищо не бива да се съжалява,
    защото животът продължава!
    По този повод те поздравявам с песента "The Show Must Go On":

    https://www.youtube.com/watch?v=4ADh8Fs3YdU

    Прегръщам те, скъпа приятелко и ти честитя празника на писменото слово!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...