eva_32 (Ева Корназова)
110 774
24.06.2009 г., 17:30 ч.

Прощавам ти... 

  Поезия
1185 0 21

Във твоя стих оплетена се лутам.

Очите ми крещят със ням възторг.

В душата ми се гонят пеперуди,

а мисълта е звук на ловен рог.

 

И ето, пак се сблъскват сетивата,

притискат се в красив, словесен танц.

И аз и ти сме цяло, без остатък,

а любовта пирува вътре в нас.

 

И даже да си тръгнеш тихомълком,

от женските ми стъпки отегчен,

усмихната след тебе ще осъмна

и пак ще се вплета във твоя ден,

 

защото обещах да те обичам...

До смърт, до гроб. С две думи - без предел.

И нищо, че във същото се вричаш,

че искаш да си рицар, да си смел...

 

Прощавам ти онази мъжка слабост...

Прощавам я на всичките мъже.

Че истинската близост е боязън

и голота за мъжкото сърце.

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??