Прощавам ти...
Във твоя стих оплетена се лутам.
Очите ми крещят със ням възторг.
В душата ми се гонят пеперуди,
а мисълта е звук на ловен рог.
И ето, пак се сблъскват сетивата,
притискат се в красив, словесен танц.
И аз и ти сме цяло, без остатък,
а любовта пирува вътре в нас.
И даже да си тръгнеш тихомълком,
от женските ми стъпки отегчен,
усмихната след тебе ще осъмна
и пак ще се вплета във твоя ден,
защото обещах да те обичам...
До смърт, до гроб. С две думи - без предел.
И нищо, че във същото се вричаш,
че искаш да си рицар, да си смел...
Прощавам ти онази мъжка слабост...
Прощавам я на всичките мъже.
Че истинската близост е боязън
и голота за мъжкото сърце.
© Ева Корназова All rights reserved.
