Когато ти простя ще бъде зима.
Ще бъдат мъртви летните щурчета.
Ще пеят ветровете песен димна
и с халите ще образуват чета.
Когато ми простиш ще бъде пролет.
Щурците ще се крият във имáго.
Престорен на дъждовен светъл облак
животът ще е от клепсидра магът.
Когато си простим ще бъде лято.
Ще леят свойта музика щурците.
В хармонията им ще бди изящно
път млечен, запокитен сред звездите.
Ще спрем от път в една далечна есен
и есенно ще пее пак щурчето.
Простени ще посрещнем тази песен,
която ще звучи за нас в сърцето му.
© Елия Всички права запазени