Простете ми, Госпожо Злоба
Госпожо Злоба, пак сте неспокойна.
От други чух, че много Ви тежи.
Тормозело Ви... (Точно ли се изразявам?)
наличието на щастливци със мечти.
Кошмари имала сте в безконечните си нощи
и плачела сте странно - без сълзи.
Юмруци свивала сте във леглото
от отчаяние и от безпомощност. Нали?
Да. Чух, че вдигала сте кръвно
и постоянно нещо Ви боляло,
когато някой Ви отблъснел -
не Ви допускал в силното си тяло.
Разбирам... Тежък е за Вас товара,
наречен Жажда за живот.
И как се изживява радост чужда?!
Недай си, Боже, има ли любов!
Сега, без бой си го признавам...
За първи път Ви срещнах в ранното си детство.
И днес известията Ваши получавам.
Уроци са ми. Те са ми наследство.
Простете за невежеството ми, госпожо Злоба.
Не зная как да Ви помогна.
Със мен сте сбъркали адреса.
Търсете си душа удобна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
, развесели ме с коментара си. Аз хубавичко й го казах, но тя дали хубавичко ме чу... Валентин, наистина си беше разговор на две очи (само моите 
